Как да кажем на детето „не бива“, така че да ни чуе

Има една такава смешка. На около година и половина детето е убедено, че се казва „Не бива“ или „Недей“.
Трябва ли действително на тази възраст толкова често да чува тези думи?
Да, то може да плесне мама по бузата, да дръпне татко за ухото, да бутне вазата на пода, да размаже тиквено пюре по диваните...
Трябва ли да му забраняваме тези невинни бели? И има ли риск прекомерната свобода да го разглези?.
На тези въпроси отговаря психологът Мария Фурсова.

1. В разговора с детето използвайте интонация и мимика

Думи като „не“, „недей“, „не бива“ естествено са нужни и няма как да ги спестим. Важно е обаче да ги произнасяме с правилната интонация и най-вече с мимика, която показва неодобрение.
От много ранна възраст детето се ориентира за реакцията на родителите и по невербални сигнали. То отлично знае кое е позволено и кое – не. Това му помага да се ориентира как е устроен светът.
Със забраните не бива да се злоупотребява. Защото, само когато пробва, то опознава света. И, ако това, което предприема, не застрашава здравето му, го оставете да действа.
Наблюдавайте, не забранявайте.
Помнете, че много от неговите действия (когато разхвърля играчки по пода, рови в пръстта, рисува на всяка повърхност, която достига в къщи) са естествено поведение и трябва да се намесвате единствено в краен случай.

Важно!
Ако прекомерно често и много ограничавате детския интерес към света, вие рискувате да ограничите развитието му,  но също така и да обезцените значението на „не бива“ и „недей“.

2. Забранявайте само това, което действително трябва да се забрани

Всяка забрана може да има много нюанси – от меко превключване на вниманието до наказание. Родителите трябва умело да подбират адекватната форма.
Например, ако детето с интерес разглежда рулото с тоалетната хартия, а на вас това въобще не ви харесва, му предложете да си играете на „кученца“ и проблемът ще се реши от самосебе си.

3. Развивайте емпатия

Ако детето  посегне да бие мама или друго дете, майка му е длъжна да се намеси и да обясни, че това боли и е обидно. Може да му каже: „Ако теб те бият, приятно ли ще ти е?“
Ако разнася вазата из къщи и се страхувате, че ще я изпусне, кажете: „ Аз много обичам тази ваза. И, ако се счупи, ще ми е много мъчно! Може дори да се разплача!“

Снимка: Guliver / iStock
 

4. Грубостта заменете с разяснения

Постарайте се да проявявате авторитета си не рязко и грубо: „Аз казах – не, значи не бива!“, а като обяснявате ситуацията и опитвате да намерите по-добро решение.
Насилието ражда насилие. А неаргументираните забрани – съпротива.
 

5. Говорете с него като с равен

Когато забранявате каквото и да е, говорете за своите чувства и за последиците от неговото поведение.
Не забравяйте, че вашето дете е най-добрият ви приятел.
Разговаряйте, обяснявайте, разказвайте му за своите чувства и преживявания. Тогава има шанс за разрешите повечето от проблемите, без забрани, обиди и наказания.

Мона Василева